Сбъркана приказка, но... моя
Живея си в приказка, моя единствена.
Сбъркана малко, какво да се прави...
Всички герои досущ са си истински -
аз съм Алиса, той Змеят Горянин.
В змейска прегръдка ме нощем люлее,
с люспести, дращещи длани ме гали.
Гледа сериозно, но очите му пеят -
сребърни триста луни там са сбрани.
Няколко малки джуджета отглеждаме
в общия замък с табелка "квартира".
Сутрин приготвям закуска "Надежда",
огнена обич той в чашки налива.
Хукваме сетне в различни посоки,
делнични грижи в ушите бълбукат.
Вечер във замъка приказен носим
късчета щастийца тихо шушукащи.
Нямало приказки? Как ли пък не!
Който не вярва да дойде на гости.
Мъничко замъче с грамаданско сърце,
Змей и Алиса, джуджета и... толкоз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Велкова Все права защищены
