Сделка?!...
Върнах си всичките заеми,
а ти искаш и мене да вземеш
от лихвите в папката "Вчера" -
там кънтят единствено...
празните ми молитвени клетви.
Не, не съм сложна за разгадаване,
само че ти не ще отвикнеш
от онези задачи, които...
при втория опит за решаване
стават като жестовете - елементарни.
Питаш дали още го има копнежа...
Как искаш да съм с него облечена!
И бих ти казала, че жаждата
всеки път, щом те видя, ме жегва,
но заради гордостта ми: "на друг съм
... обречена!"
Ти взе всичко дължимо отдавна
и мислиш, че можеш да даваш,
но прости ми това разстояние,
че от себе си те отдалечавам,
аз... за длъжница "во веки" не ставам!
Такава съм - невъзможна,
като магистрала качествен наркотик,
че невъзможното най те трогва -
първият опиянявящ път...
После същото удоволствие не се достига.
Остани си и ти такъв!
Може би в някоя отдалечена нощ,
ще открием пак вкуса на "Веднъж",
само че ти ще си този, който повече дава
... лихвата, нея си я задръж!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Грозданова Все права защищены
