yotovava (Валентина Йотова)
2505 20923
16 апр. 2023 г., 09:44

Себеубежище 

  Поэзия
620 9 17

СЕБЕУБЕЖИЩЕ

 

Житото се рони сякаш златни капки.

Няколко милиона оскотели мравки –

алчни, настървени, черни и безверни,

с изтънели вени и с очи безмерни,

щъкат на пълчища, блъскат се, прескачат

голите стърнища – в опит да се смачкат,

До припадък крехки, силни до омраза –

голи, без доспехи – някой ни наказа –

дрънкаме окови – в кал и сред мъглица.

Аз не съм ни воин, нито пък царица.

Даже и под прицел мога да позная – 

месеното с трици, титрите за края.

Боже, изведи ни – лутахме се дълго

в степи и пустини, в гьолове бездънни.

Писна ми от драми – вечно разделени!

Как пък друго няма – плодове зелени,

чувства лековати, мисли неузрели,

сякаш сме примати – мръсни, озверели.

Като свещ покапва кротка светлината

и чертае бавно пътя през житата.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??