Седем
Лъжеш ме,
вече знам...
с лукава усмивка
ме лъжеш.
Разказваш истории,
на които мислиш,
че вярвам.
А аз с очи,
вперени в тебе,
още се смея
и се чудя
на себе си
защо не тъжа.
Лъжеш ме,
красиво ме лъжеш...
После тръгваш.
След тебе пък аз,
по пътечки планински
търся извори чисти,
от тях да пия
и да измия срама.
Следиш ме,
вече знам...
Пускаш отрова
във моите извори,
искаш ме мъртва -
тайните бързо разкрих.
Но моята тайна
не знаеш -
че нося душата на котка
и седем пъти
не ме ли отровиш,
спокоен не бива да спиш!
вече знам...
с лукава усмивка
ме лъжеш.
Разказваш истории,
на които мислиш,
че вярвам.
А аз с очи,
вперени в тебе,
още се смея
и се чудя
на себе си
защо не тъжа.
Лъжеш ме,
красиво ме лъжеш...
После тръгваш.
След тебе пък аз,
по пътечки планински
търся извори чисти,
от тях да пия
и да измия срама.
Следиш ме,
вече знам...
Пускаш отрова
във моите извори,
искаш ме мъртва -
тайните бързо разкрих.
Но моята тайна
не знаеш -
че нося душата на котка
и седем пъти
не ме ли отровиш,
спокоен не бива да спиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Георгиева Все права защищены
