11 июл. 2023 г., 09:43

Седем минути на ден

794 2 2

СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН

 

Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста.

 

Цвете из пролетна степ  
грее ми в мислите луди,
седем минути – във кеп! –
сякаш ловя пеперуди.

 

С поглед, от който във мен
вихрят се звездни Вселени –
слизат от хълма зелен
седем сърни и елени!

 

Вдигнала тежки коси –
снопи из летни пшеници,
Господ дано ме спаси! –
в моите стихове – птици.

 

Жив съм в най-нежния плен! –
малка, но тиха победа.
Седем минути на ден
мисля за теб и те гледам.

 

Белите твои нозе,
тръгнали в моите рими...
Боже, акъла ми взе! –
слез – и душата вземи ми.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...