Седем минути на ден
СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН
Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста.
Цвете из пролетна степ
грее ми в мислите луди,
седем минути – във кеп! –
сякаш ловя пеперуди.
С поглед, от който във мен
вихрят се звездни Вселени –
слизат от хълма зелен
седем сърни и елени!
Вдигнала тежки коси –
снопи из летни пшеници,
Господ дано ме спаси! –
в моите стихове – птици.
Жив съм в най-нежния плен! –
малка, но тиха победа.
Седем минути на ден
мисля за теб и те гледам.
Белите твои нозе,
тръгнали в моите рими...
Боже, акъла ми взе! –
слез – и душата вземи ми.
© Валери Станков All rights reserved.
