25 мая 2006 г., 22:13

Седемднeвно сиво

812 0 3

Там съм... между бездни празни,
между вечното добро и зло,
с поглед някъде в безкрая,
знам че всичко е едно.

Дъжд вали дори и в рая,
а тук е сив, убито сив,
безразличен към цветята,
нехаещ за живота див.

Седем  дена в сива гама,
седем ярки светлини,
ако можех булото да вдигна,
щях да ги съзра, уви.

Само че боли ужасно,
душата ми раздира се на две.
Във този свят е твърде тясно
за слънчевите върхове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...