Там съм... между бездни празни,
между вечното добро и зло,
с поглед някъде в безкрая,
знам че всичко е едно.
Дъжд вали дори и в рая,
а тук е сив, убито сив,
безразличен към цветята,
нехаещ за живота див.
Седем дена в сива гама,
седем ярки светлини,
ако можех булото да вдигна,
щях да ги съзра, уви.
Само че боли ужасно,
душата ми раздира се на две.
Във този свят е твърде тясно
за слънчевите върхове.
© Роксана Медичи All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
