Седемднeвно сиво
Там съм... между бездни празни,
между вечното добро и зло,
с поглед някъде в безкрая,
знам че всичко е едно.
Дъжд вали дори и в рая,
а тук е сив, убито сив,
безразличен към цветята,
нехаещ за живота див.
Седем дена в сива гама,
седем ярки светлини,
ако можех булото да вдигна,
щях да ги съзра, уви.
Само че боли ужасно,
душата ми раздира се на две.
Във този свят е твърде тясно
за слънчевите върхове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Медичи Всички права запазени
