Седим си с бай Иван
Седиме двамата със бай Иван,
той завалията заман е пиян.
Бистрим пуста, мътна политика
и чешеме се с ръбеста мотика.
Ще дойдат наш`те - вика бай Иван,
ще стегнеме крайселския казан.
Ще вариме ракия от компот,
ще стане песен, жалкия живот.
Ни лев ще дам за пустия акциз,
да храня ненаситен комунист!
А вечер на бедняшката тепсия
ще смуча блага, дъхава ракия.
Му викам, ща ще чиниш без мезенце,
зимъска край студеното кюмбенце,
че само на прокиснала ракия
коремът ти кат вълчо ще завие?
От себе си ще режа мъртва кожа.
Добре съм си наточил вече ножа.
-Добре, но нявга даже тя ще свърши!
Тогаз ме изхвърли при други мърши.
© Атеист Грешников Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да... Пустата му ракия,
как ме кара като вълк да вия!
Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И други двама ще приседнат до вас
и още 100 дузина.
Така се става - дружина.
И в радост и в мъка и в отпор,
срещу жалкият живот!