18 авг. 2022 г., 12:10

Седим си с бай Иван

842 0 3

Седиме двамата със бай Иван,
той завалията заман е пиян.
Бистрим пуста, мътна политика
и чешеме се с ръбеста мотика.

Ще дойдат наш`те - вика бай Иван,
ще стегнеме крайселския казан.
Ще вариме ракия от компот,
ще стане песен, жалкия живот.

Ни лев ще дам за пустия акциз,
да храня ненаситен комунист!
А вечер на бедняшката тепсия
ще смуча блага, дъхава ракия.

Му викам, ща ще чиниш без мезенце,
зимъска край студеното кюмбенце,
че само на прокиснала ракия
коремът ти кат вълчо ще завие?

От себе си ще режа мъртва кожа.
Добре съм си наточил вече ножа.
-Добре, но нявга даже тя ще свърши!
Тогаз ме изхвърли при други мърши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атеист Грешников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не ме разбрахте вие най-добре
    Иван съм аз, че вече той умре.
    И туй което наследих по икиндия
    павурчето му, с дъхава ракия
  • Не го оставяй ти Иван, окаян, сам.
    И други двама ще приседнат до вас
    и още 100 дузина.
    Така се става - дружина.
    И в радост и в мъка и в отпор,
    срещу жалкият живот!
  • Да... Пустата му ракия,
    как ме кара като вълк да вия!
    Хареса ми!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...