chvassilev (Чавдар )
223 179
16 авг. 2013 г., 20:59

Сега 

  Поэзия » Любовная
580 0 4

Преди години, в тиха бяла нощ,
четях замислен - пожълтяла книга,
която ми разказваше - как още,
в живота нежност май не ми достига...

 

Четях и чувах, сякаш други мисли
и други хора, в техните страни.
Въздъхваха хартиени мънисти
през облаци и влюбени черти.

 

Разлиствах страниците ред по ред
и препрочитах белите пасажи
и изведнъж - пред погледа ми блед
една картина чудна се показа...

 

Загледах се във нея и разбрах,
че някъде във бъдещето бяло
от страници - през пожълтяла прах,
едно момиче с мене е четяло.

 

Разбрах, че има някъде душа,
която като моята трепери,
щом в сънищата си - освен цветя
и слънцето в очите ми намери...

 

И днес, сега, когато имам всичко
от листите с хартиени фенери,
не искам вече нищо по различно
... от книгата, в която... те намерих...

© Чавдар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Твоите думи, са думите, с които е белязана една от най-красивата любовна лирика в поезията ни.
    Мога да ти кажа едно голямо браво на таланта и моженето ти!
    Браво!
  • Хареса ми
  • Чудесно е,вълнуващо с тази така желана и щастлива споделеност!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??