Преди години, в тиха бяла нощ,
четях замислен - пожълтяла книга,
която ми разказваше - как още,
в живота нежност май не ми достига...
Четях и чувах, сякаш други мисли
и други хора, в техните страни.
Въздъхваха хартиени мънисти
през облаци и влюбени черти.
Разлиствах страниците ред по ред
и препрочитах белите пасажи
и изведнъж - пред погледа ми блед
една картина чудна се показа... ...