Сега

9 апр. 2009 г., 12:48

Поэзия » Философская

751 0 6

Чернови, чернови -

все рисуваш празни картини.

Младини, ах, младини -

превръщате ни в машини.

Ти отразяваш небето в земята

и настаняваш кралици в метро.

Неродени още обгрижваш децата.

В безсъние често чакаш поредно клеймо.

Вече не дишаш. В очакване си на победата.

И себе си не почиташ. Висша цел - да избегнеш трагедията.

Не, приятелю!

Отново сбърка пътечката.

Беше, беше... мечтателю!

Но рана сега е болежката.

Заклещи се между клавишите на пианото,

когато пробно написа всичките ноти.

Децата често си посиняват коляното,

но в сърцето ти по-страшна болка буботи...

Запомни -

не ти създаваш планети.

Спри -

да продаваш мига за дребни монети.

Океани дълбоки рисувай

и плувай на воля, моряко.

На измислен сценарий не робувай.

Сега! Бъди щастлив, бедняко.