Сега
Чернови, чернови -
все рисуваш празни картини.
Младини, ах, младини -
превръщате ни в машини.
Ти отразяваш небето в земята
и настаняваш кралици в метро.
Неродени още обгрижваш децата.
В безсъние често чакаш поредно клеймо.
Вече не дишаш. В очакване си на победата.
И себе си не почиташ. Висша цел - да избегнеш трагедията.
Не, приятелю!
Отново сбърка пътечката.
Беше, беше... мечтателю!
Но рана сега е болежката.
Заклещи се между клавишите на пианото,
когато пробно написа всичките ноти.
Децата често си посиняват коляното,
но в сърцето ти по-страшна болка буботи...
Запомни -
не ти създаваш планети.
Спри -
да продаваш мига за дребни монети.
Океани дълбоки рисувай
и плувай на воля, моряко.
На измислен сценарий не робувай.
Сега! Бъди щастлив, бедняко.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
