Сега
Сега
|
Щом стъпките са по оголените нерви, |
а ръбът на всяко нещо ни порязва, |
трептенията са ужасно морни, |
а думите полепват като сол на язва. |
|
Слънцето не топли, а жигосва. |
Денят - минути, часове, години. |
Въздухът навлиза и дамгосва. |
Нощта-онуй, което повали ни. |
|
Мислите убиват всички жажди. |
Между световете - живият и „онзи” |
Мислите ни пращат в черни сажди. |
Душата валя се в агонии грозни. |
|
Ще можем ли, не утре, не след време, |
именно сега да се открием? |
Да надмогнем всяко бреме. |
Достатъчно е обичта си да разкрием. |
|
Сега, защото дните си не знаем, |
защото нямаме живот назаем. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Костова Все права защищены
