lotos (Ирина Костова)
845 4092
15 окт. 2008 г., 22:32

Сега 

  Поэзия » Другая
664 0 12

Сега

 

Щом стъпките са по оголените нерви,

а ръбът на всяко нещо ни порязва,

трептенията са ужасно морни,

а думите полепват като сол на язва.

 

Слънцето не топли, а жигосва.

Денят - минути, часове, години.

Въздухът навлиза и дамгосва.

Нощта-онуй, което повали ни.

 

Мислите убиват всички жажди.

Между световете - живият и „онзи”

Мислите ни пращат в черни сажди.

Душата валя се в агонии грозни.

 

Ще можем ли, не утре, не след време,

именно сега да се открием?

Да надмогнем всяко бреме.

Достатъчно е обичта си да разкрием.

 

Сега, защото дните си не знаем,

защото нямаме живот назаем.

 

© Ирина Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??