lotos (Ирина Костова)
845 4125
15.10.2008 г., 22:32 ч.

Сега 

  Поезия » Друга
627 0 12

Сега

 

Щом стъпките са по оголените нерви,

а ръбът на всяко нещо ни порязва,

трептенията са ужасно морни,

а думите полепват като сол на язва.

 

Слънцето не топли, а жигосва.

Денят - минути, часове, години.

Въздухът навлиза и дамгосва.

Нощта-онуй, което повали ни.

 

Мислите убиват всички жажди.

Между световете - живият и „онзи”

Мислите ни пращат в черни сажди.

Душата валя се в агонии грозни.

 

Ще можем ли, не утре, не след време,

именно сега да се открием?

Да надмогнем всяко бреме.

Достатъчно е обичта си да разкрием.

 

Сега, защото дните си не знаем,

защото нямаме живот назаем.

 

© Ирина Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??