7 апр. 2011 г., 00:50

Сега аз светя 

  Поэзия
803 0 11

Животът – старото пристанище -

без фар, без пясъчните стъпки,

с една вълна залутана доплува

до най-скалистия ми бряг

и в пясъка потъна,

като във мъжка длан.

Морето с нея се прекръсти

върху ръба на пясъчния залив,

под звездната му дреха

се потопи луната.

С лъчите й се вързах...

Сега аз светя само...

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??