Сега душите и на двама ни кървят,

и носят своя тежък отпечатък.

Защото не остана вече път –

да открием днес красиво любовта си.

Да се любим с дъх в морето от сълзи,

понеже в сън ни учи да мечтаем.

Тъй двамата от обич да летим

към всичките вълни на Рая.

В миг болката от удара да спре,

един на друг отново да се случим,

че Бог решил е нас да събере

в своя храм от спомена ни срутен.

Сега душите и на двама ни кървят,

и носят своя тежък отпечатък.

Защото няма вечност от съня –

да разтворим с дъх на любовта крилата!