Сега е ден… любов!
Виждаш ли нашия изгрев, Любов?
Ухае на прясно разцъфнала мента..
Прегърнал (е) юнския бриз…
Виждаш ли Любов(!)
Луната бяла одежда облича и..
Тръгва по краткия път.
До тази нощ
До следващата нощ..
До всяка наша нощ..
Сега е ден, Любов…
Очите ми сякаш сами се затварят…
припомням си… нощта ни..
Летя…
Усещам те…
Макар и далеко от мен..
Целувам те със затворени очи…
Докосвам те със затворени очи…
Обичам те със затворени очи, Любов!
Виждаш ли нашия залез Любов?
Звездното небе във стаята ни влиза
луните стават(!) пет.. завиват ни със хиляди малки
звезди…
И отново ухае на прясно разцъфнала мента!
Летя…!
Усещам те..!
Разтапям се.. любов, като малка снежинка, в твоите топли ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Пенчева Все права защищены
