Сега е нощ...
Сега е нощ, във тишината
звездици на небето не блещукат,
но тях ги има, там зад небесата,
искриците им тази нощ се губят.
Но зная, те са там и бдят
в пространството, премигват плахо.
Вселената е техен храм,
а те - свещички - кротко светят...
Сега е нощ, а в мене светлина
проблясва, от надеждата щастлива,
че грея в две очи със топлина,
с утехата, че обичта я има.
И две ръце, като Вселена
обгръщат нежно моето тяло.
Като звезда усмихната аз грея,
красива в тази нощ... за някого.
звездици на небето не блещукат,
но тях ги има, там зад небесата,
искриците им тази нощ се губят.
Но зная, те са там и бдят
в пространството, премигват плахо.
Вселената е техен храм,
а те - свещички - кротко светят...
Сега е нощ, а в мене светлина
проблясва, от надеждата щастлива,
че грея в две очи със топлина,
с утехата, че обичта я има.
И две ръце, като Вселена
обгръщат нежно моето тяло.
Като звезда усмихната аз грея,
красива в тази нощ... за някого.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
