6 янв. 2005 г., 12:40

Сега, когато не сме 

  Поэзия
1574 0 4
Животописът вече значи смъртослов.
Ужасно е да се разкажеш.
Защото никога не сме се случвали,
защото не живеем сребърната нишка.
И този дух, за който казват, че ни свързва,
единствено в скръбта ни единява.
Хвърли усмивката,
стани отново сянка благородна,
бъди това помръкнало небе,
дете на съвършената печал.
И в потреса на памет предначална,
когато някой в теб долавя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Все права защищены

Предложения
: ??:??