Jan 6, 2005, 12:40 PM

Сега, когато не сме 

  Poetry
1395 0 4

 Животописът вече значи смъртослов.

 Ужасно е да се разкажеш.
 Защото никога не сме се случвали,
 защото не живеем сребърната нишка.
 И този дух, за който казват, че ни свързва,
 единствено в скръбта ни единява. 
 Хвърли усмивката,
 стани отново сянка благородна,
 бъди това помръкнало небе,
 дете на съвършената печал.

 И в потреса на памет предначална,
 когато някой в теб долавя 
 родната далечност,
 когато като призрачен бръшлян израства
 никогашно твое "у дома" -
 
тогава на ръба на световете
 някой,
 който е теб, 
 който е мен,
 започва да се сбъдва.

 И спящият ще оживее.
                                              
                                               06.01.2005
                                
 

 
  
 
 
 

© Константин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми! Браво!Много докосващо!
  • Браво! Наистина те оставя безмълвен, защото това което бих искала да кажа, всъщност не може да се изрече със думи.
  • Хм, явно ти си сред малцината, които го забелязват Позволявай си да коментираш, така е по-живо.
  • Иска ми се да напиша нещо..., но четейки те... не мога да си позволя!
    Много си добър!
Random works
: ??:??