Сега, когато не сме
Животописът вече значи смъртослов.
Ужасно е да се разкажеш.
Защото никога не сме се случвали,
защото не живеем сребърната нишка.
И този дух, за който казват, че ни свързва,
единствено в скръбта ни единява.
Хвърли усмивката,
стани отново сянка благородна,
бъди това помръкнало небе,
дете на съвършената печал.
И в потреса на памет предначална,
когато някой в теб долавя
родната далечност,
когато като призрачен бръшлян израства
никогашно твое "у дома" -
тогава на ръба на световете
някой,
който е теб,
който е мен,
започва да се сбъдва.
И спящият ще оживее.
06.01.2005
© Константин All rights reserved.
