voda (Елица Ангелова)
586 14113
29 окт. 2008 г., 09:35  

Бурени 

  Поэзия » Другая
741 0 19

Когато натежи от самота

и ме подгонят безпосочни мисли,

 вървя като изгубена в света,

не търся ни приятел, нито близък.

 

А улицата диша покрай мен,

събудена  от думи и от стъпки.

И сякаш всеки крачи вдъхновен,

едничка аз в тъгата си потъвам.

 

Не ми е крив, не ми е крив светът.

Усмивката си някъде забравих.

В пътеката ми бурени растат,

на капчици изпиват всяка радост.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??