voda (Елица Ангелова)
586 14113
29.10.2008 г., 9:35 ч.  

Бурени 

  Поезия » Друга
740 0 19

Когато натежи от самота

и ме подгонят безпосочни мисли,

 вървя като изгубена в света,

не търся ни приятел, нито близък.

 

А улицата диша покрай мен,

събудена  от думи и от стъпки.

И сякаш всеки крачи вдъхновен,

едничка аз в тъгата си потъвам.

 

Не ми е крив, не ми е крив светът.

Усмивката си някъде забравих.

В пътеката ми бурени растат,

на капчици изпиват всяка радост.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??