1 окт. 2010 г., 21:35

Сега съм глетчер

899 0 18

Сега съм глетчер

 

                               ***

отмина

не се обърна даже

не поспря

дори не знам

сърцето ми сред пламъци как оцеля

стотици дяволи

пресътвориха пъклена клоака

наричаха душата ми на мрака

и молих се

и плаках

и мечтах

и ден

и нощ

в безсъниците слях

косата ми за месец побеля

главата си разбих в бетонната стена

 

ти тихо ледна пепел разпиля

сега съм глетчер

не жена

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но глетчера, достигнал до морето,
    в синилото му бавно се топи
    и мислите ми там са, откъдето
    превръщаш се във пенести вълни!
  • Много истинска болка в красив стих!Много ми хареса!
  • ООоооо! Много ми хареса!

    Да имах поетични снегоходки,
    Да бродя в твойта ледена душа,
    Знам бих намерил огнени находки,
    И бих ги върнал в твойта ледена страна! ::))

    Пфууууу... как ме вдъхнови на бърза ръка!
  • Плами....Поздрав!!!Пепел разпиля....!!!
  • Пламъчно момиче си ти, това, че се усещаш като глетчер ще премине
    и пак ще се усмихне цветенце в душата ти! Вярвам!
    Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...