Сега съм глетчер

Poetry » Love

901 0 18

Сега съм глетчер

***

отмина

не се обърна даже

не поспря

дори не знам

сърцето ми сред пламъци как оцеля

стотици дяволи

пресътвориха пъклена клоака

наричаха душата ми на мрака

и молих се

и плаках

и мечтах

и ден

и нощ

в безсъниците слях

косата ми за месец побеля

главата си разбих в бетонната стена

ти тихо ледна пепел разпиля

сега съм глетчер

не жена

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rudin (Иван Христов)

Но глетчера, достигнал до морето,
в синилото му бавно се топи
и мислите ми там са, откъдето
превръщаш се във пенести вълни!

2010-10-12T21:36:53+03:00
Tochica1 (Оксана Молер)

Много истинска болка в красив стих!Много ми хареса!

2010-10-08T13:28:15+03:00
boromir (Боромир)

ООоооо! Много ми хареса!

Да имах поетични снегоходки,
Да бродя в твойта ледена душа,
Знам бих намерил огнени находки,
И бих ги върнал в твойта ледена страна! ::))

Пфууууу... как ме вдъхнови на бърза ръка!

2010-10-04T19:11:24+03:00
longin (Любомир Деничин)

Плами....Поздрав!!!Пепел разпиля....!!!

2010-10-04T08:54:50+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Пламъчно момиче си ти, това, че се усещаш като глетчер ще премине
и пак ще се усмихне цветенце в душата ти! Вярвам!
Поздрав за стиха!

2010-10-04T07:45:38+03:00