Сега съм по-измислена от вчера...
Сега съм по-измислена от вчера...
Но съм мечта... Която ти прилича!
На Времето по склона се катеря.
И търся спомен... В който ме обичаш!
Сега съм влага... есенно-горчива...
В пръстта потъвам... корени прегръщам...
Но съм мечта, която ти отива!
И търся спомен... в който се завръщаш.
А ти сънуваш лято... И ме чакаш
на път, по който вече съм вървяла...
Октомври всички облаци разплака.
И само в твоите очи съм цяла.
Наесен... всички пътища са голи.
Пожарите на юли догоряха.
Сега съм просто вятър, който моли
поне един сезон... да бъде стряха!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
