Сега съм по-измислена от вчера...
Но съм мечта... Която ти прилича!
На Времето по склона се катеря.
И търся спомен... В който ме обичаш!
Сега съм влага... есенно-горчива...
В пръстта потъвам... корени прегръщам...
Но съм мечта, която ти отива!
И търся спомен... в който се завръщаш.
А ти сънуваш лято... И ме чакаш
на път, по който вече съм вървяла...
Октомври всички облаци разплака.
И само в твоите очи съм цяла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up