Сега съм по-измислена от вчера...
Сега съм по-измислена от вчера...
Но съм мечта... Която ти прилича!
На Времето по склона се катеря.
И търся спомен... В който ме обичаш!
Сега съм влага... есенно-горчива...
В пръстта потъвам... корени прегръщам...
Но съм мечта, която ти отива!
И търся спомен... в който се завръщаш.
А ти сънуваш лято... И ме чакаш
на път, по който вече съм вървяла...
Октомври всички облаци разплака.
И само в твоите очи съм цяла.
Наесен... всички пътища са голи.
Пожарите на юли догоряха.
Сега съм просто вятър, който моли
поне един сезон... да бъде стряха!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
