10 февр. 2009 г., 18:53

Сега те обичам

1.1K 0 0

Искам тя да ме обича с бедрата си, портал към същността,

с нозете си, така мили,

с торса си, извиващ се и горещ,

с гърдите си, о, нейните гърди са така божествени,

с ръцете си, нейните всемогъщи ръце,

с пръстите си, които проникват в тайните на душата ми,

с устните си, ах, нейните сладострастни устни, цветя от най-нежните,

с косите си, водопади кадифен шоколад,

с очите си, да, с очите си!!!

 

Искам тя да ме обича с душата си, нейната мъдра душа,

с мислите си, мисли с цветове на дъга,

с ума си, който пониква, омайва и пада,

със силата си, тихата сила на вечността,

и със слабостта си,

с нейното всецяло могъщество на Божествено творение;

 

Искам тя да ме обича с топлината си, пулсиращата й топлина,

със студа си, кристален и свеж,

с яростта си, о, поривен вятър,

и с най-нежните си желания,

ах, как желая да й даря вечността!

 

Ах, как желая да бъда единствено ласкави ръце, които се спускат по бедрата й,

ах, как желая да бъда огъня в камината, който топли нозете й;

„Ах, как желая да бъда най-великият музикант, а ти да бъдеш мой израз

и най-проникващ из глина, когато творя теб!”

 

И как желая, о, Сила, да сътворя още едно чудо с ръцете си

и то да отеква във висините на първородните планини,

и нейните устни да ме опиват и да спират дъха ми, нека даже само видение бъде,

но нека ме давят във яростта, радостта, сладостта, красотата и мрака,

о, нейните очи нека ме давят! Как искам...

 

„И както потъвам сега всеки път, когато те видя,

и както познавам неосезаеми пориви на твойта душа в дълбините,

и както винаги виждам как лъчи светлина неотемлима част от твоята същност са,

ти дави ме, умолявам те, в усмивката си, в прегръдката си, в смеха си и във плача.

 

Аз искам да дишам от твоя дъх, и от вечния,

аз искам да слушам от твоя глас, и от нечутия,

аз искам да виждам от твоите очи чудесата

и да вървя по пътя, който ми показа, защото...

 

Утре никога не идва, вчера остави своите прашни следи по асфалта,

затова позволи ми да те обичам само днес,

и да вървим ръка за ръка по пътека зелена,

и нека единствено днес да цъфтят цветята,

и нека единствено днес смисъла да държа за ръкa,

а днес... е само сега... и сега те обичам”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илейн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...