10.02.2009 г., 18:53

Сега те обичам

1.1K 0 0

Искам тя да ме обича с бедрата си, портал към същността,

с нозете си, така мили,

с торса си, извиващ се и горещ,

с гърдите си, о, нейните гърди са така божествени,

с ръцете си, нейните всемогъщи ръце,

с пръстите си, които проникват в тайните на душата ми,

с устните си, ах, нейните сладострастни устни, цветя от най-нежните,

с косите си, водопади кадифен шоколад,

с очите си, да, с очите си!!!

 

Искам тя да ме обича с душата си, нейната мъдра душа,

с мислите си, мисли с цветове на дъга,

с ума си, който пониква, омайва и пада,

със силата си, тихата сила на вечността,

и със слабостта си,

с нейното всецяло могъщество на Божествено творение;

 

Искам тя да ме обича с топлината си, пулсиращата й топлина,

със студа си, кристален и свеж,

с яростта си, о, поривен вятър,

и с най-нежните си желания,

ах, как желая да й даря вечността!

 

Ах, как желая да бъда единствено ласкави ръце, които се спускат по бедрата й,

ах, как желая да бъда огъня в камината, който топли нозете й;

„Ах, как желая да бъда най-великият музикант, а ти да бъдеш мой израз

и най-проникващ из глина, когато творя теб!”

 

И как желая, о, Сила, да сътворя още едно чудо с ръцете си

и то да отеква във висините на първородните планини,

и нейните устни да ме опиват и да спират дъха ми, нека даже само видение бъде,

но нека ме давят във яростта, радостта, сладостта, красотата и мрака,

о, нейните очи нека ме давят! Как искам...

 

„И както потъвам сега всеки път, когато те видя,

и както познавам неосезаеми пориви на твойта душа в дълбините,

и както винаги виждам как лъчи светлина неотемлима част от твоята същност са,

ти дави ме, умолявам те, в усмивката си, в прегръдката си, в смеха си и във плача.

 

Аз искам да дишам от твоя дъх, и от вечния,

аз искам да слушам от твоя глас, и от нечутия,

аз искам да виждам от твоите очи чудесата

и да вървя по пътя, който ми показа, защото...

 

Утре никога не идва, вчера остави своите прашни следи по асфалта,

затова позволи ми да те обичам само днес,

и да вървим ръка за ръка по пътека зелена,

и нека единствено днес да цъфтят цветята,

и нека единствено днес смисъла да държа за ръкa,

а днес... е само сега... и сега те обичам”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...