Сега вали по-често
„Обичам те” побира всички думи,
но нищо не заменя синевата.
Оскубах си крилете. Ти не чу ли,
когато ме освиркваше тълпата?
Площадът беше пълен с късогледи,
сакати и налудни битиета.
Но нищо не почерни тези бели
снежинки приютили се в ръцете ми.
И гордата душа на слънчогледите
не падна. Падна капка от небето.
Валяло ли е? Къпеха се лебеди
в пресъхналата локва на сърцето ми.
И плуваха, но нищо не замести
пенливата усмивка на вълните.
А знаеш ли? Сега вали по-често,
но нищо не тежи като очите ми,
и нищо не предаде тази обич,
по-страшно от „Обичам те” на срички.
Сега ми се мълчи, но няма хора,
които искат да си кажем всичко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
