„Обичам те” побира всички думи,
но нищо не заменя синевата.
Оскубах си крилете. Ти не чу ли,
когато ме освиркваше тълпата?
Площадът беше пълен с късогледи,
сакати и налудни битиета.
Но нищо не почерни тези бели
снежинки приютили се в ръцете ми.
И гордата душа на слънчогледите
не падна. Падна капка от небето.
Валяло ли е? Къпеха се лебеди
в пресъхналата локва на сърцето ми. ...