23 сент. 2006 г., 14:29  

Секс

1.4K 0 8

Пред отчето ще се покая:

- О, грешен, Отче съм -

прости!

Изтърколиха се годините

в безкрая,

но с обич Господ,

тъй не ме дари.

 

Ще каже отчето пре зъби:

- Нима това е синко грях?

Жените са отровни гъби -

щастлив си,

че си минал

и без тях.

 

Не, Отче -

ти не ме разбираш!

Каноните са твоя

сив живот -

ти нямаш правото

да мислиш и избираш,

за теб е лесно...

Имаш своят Бог.

 

На тебе ти е

всичко по размери -

това добро е,

а това пък не...

При тебе. е написано -

"до райски двери

за да достигнеш,

дръж това шосе!"

 

Пък нашия живот,

такъв е -

на някой дава

всичко в куп,

на дар...

На други пък отнема

и ги стъпква -

превръща ги

на пепел,

след пожар.

 

Така, че Отче,

ще запаля свещи...

Брой, 

те са седем -

за щастливи дни!


За обич между

тварите човешки,

а не за секс

с пари

или с жени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • жалко , елементарно словоредче, за съжаление, въпреки добро желание виждам само ученическа слободия на възприятията и безсрамност при сътворяването на образите.
  • Аз те чета,но не коментирам...
    Пак ли пикаеш? Не е честно.
    Нали искаш да сме НЯКОЙ?
    Съзирам противоречие...???
  • Обичам Ви приятели!!! Времето винаги си показва, кое е истинско, а кое не е!!@ Доволен съм, че има пет човека, които наистина се вълнуват, какво творя! На другите с извинение... пикая!!! Но, имам в пред вид и тяхното мнение!!!
  • Така е всеки за това се моли,
    но често се променят идеалите.
    В самия край на пътя,дано успели
    и доволни си затвориме клепачите.

    Поздрав и усмивка.
  • Много е хубав стиха ти, Краси!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...