Пред отчето ще се покая:
- О, грешен, Отче съм -
прости!
Изтърколиха се годините
в безкрая,
но с обич Господ,
тъй не ме дари.
Ще каже отчето пре зъби:
- Нима това е синко грях?
Жените са отровни гъби -
щастлив си,
че си минал
и без тях.
Не, Отче -
ти не ме разбираш!
Каноните са твоя
сив живот -
ти нямаш правото
да мислиш и избираш,
за теб е лесно...
Имаш своят Бог.
На тебе ти е
всичко по размери -
това добро е,
а това пък не...
При тебе. е написано -
"до райски двери
за да достигнеш,
дръж това шосе!"
Пък нашия живот,
такъв е -
на някой дава
всичко в куп,
на дар...
На други пък отнема
и ги стъпква -
превръща ги
на пепел,
след пожар.
Така, че Отче,
ще запаля свещи...
Брой,
те са седем -
за щастливи дни!
За обич между
тварите човешки,
а не за секс
с пари
или с жени...
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.