zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
75 3598
3 дек. 2015 г., 18:16

Секунди с теб 

  Поэзия » Другая
647 0 7

отлитат секунди, минути, живот.
няма те в дните ми.
бях докоснат от твоята нежност
жена недокосната, мой блян.
оранжево мое кълбенце.
защо те срещнах в живота си?
бе на ръка разстояние.
погалих те, без да докосвам.

потънах в очите ти, тъжни.
липсваш ми.
друг те докосва.
друг споделя легко, грижи, радост, несгоди.
друг... не аз.
липсваш ми. виждам те с дете в ръцете.
първият до теб и последен, единствен е Той.
не съм аз. деца от един мъж.
защо те срещнах сега,
защо Боже, защо?
жестоко...щастливец.
има те. ти на него си верна, готова на всичко.
има ли друг живот да бъда с теб? 
ще дойдеш ли с мен, непознатия?
офицер...оживях
обичам теб
толкова близка и скъпа.
в сънища идваш. друга реалност. 
илюзия, сън. душата те пожела.
искам те и аз. кой съм? човек от луната.
пишеш. всичко за него.
мисли, ласки, докосвания.
обичам те.
не съм произнасял на глас тези слова.
не съм ги чувал за мен.
виновен ли съм? кажи ми, защо е така?
пред теб загубвам ума и дума.
превръщам се в пясък. 
бащата...
повярвах му. може би прав е бил.
била си заета. заета си сега.
сърцето женско бих ли разбрал?
ти си ми всичко. държиш ме здраво.
дишам. разбираш ли дишам с теб
боли ме. празно е в мен.
пустиня.
звездичка от Орион, прости ми...
тръгвам на път... отнасям  нежността
събирана само за теб..

 


© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей! Много ми хареса,поздравявам те,сякаш видях романа си в стих!
  • Мисана, благодаря! ценя всеки твой коментар.
    момичета благодаря и на вас, че ме прочетохте.
  • Изживяно или неизживяно, има някои неща, които са истински красиви. Поздрави!
  • Неизговорени мисли...
  • Докосване до чувства, до мисли, до изповед. Впечатлена съм много!
  • Мммм..., вярна съпруга...!!!
  • "И след нас ще остане вълната
    възродена от друга вълна.
    И след нас вятър зъл ще се мята
    като болка от стара вина.

    И след нас нежен залив ще спусне
    бели къдри до бели нози.
    И след нас ще берат чужди устни,
    туй което раздялата взе.

    И след нас ще остане нетрайна
    тази вечер, която горчи.
    Но до края бъди светла тайна
    в топлината на мойте очи."

    Много мъка по звездичката от Орион има в текста ти, Виктор. Мъка от една трайна разлъка. Но все пак не забравяй никога, че има и съзвездия!
Предложения
: ??:??