Мръсен дим, засмукващ въздуха.
Отъпкан асфалт.
Безшумна тълпа.
Ден за ден… безвремие.
Няма зелено, няма и синьо,
всичко е само метал и цимент.
А как е хубаво на село.
При пъстрите поляни,
при необятното небе,
при чистия бял въздух
и при гъстите вековни гори.
Там се забавляваш през цялото време
и усмивката вечно ти е на лице.
Няма боища и наркотици.
Има сънища и вечни дни.
Искам дните ми да са като на село.
Искам да съм просто селянче,
но слънчево и радостно със сърчице.
© Бори Панчева Все права защищены