Мръсен дим, засмукващ въздуха.

Отъпкан асфалт.

Безшумна тълпа.

Ден за ден… безвремие.

Няма зелено, няма и синьо,

всичко е само метал и цимент.

А как е хубаво на село.

При пъстрите поляни,

при необятното небе,

при чистия бял въздух

и при гъстите вековни гори.

Там се забавляваш през цялото време

и усмивката вечно ти е на лице.

Няма боища и наркотици.

Има сънища и вечни дни.

Искам дните ми да са като на село.

Искам да съм просто селянче,

но слънчево и радостно със сърчице.