11 нояб. 2011 г., 20:54

Семафорът на любовта 

  Поэзия » Любовная
668 0 23

 

Във душата ми светна  семафор,

влакът литна със писък в мечтите

към  далечните мислени  гари,

построени в звезди от очите ти...

 

И изчезват безброй  мимолетия,

като сенки изгубени  в мрака -

все  пътувам  в тунел от куплети,

а отсреща смехът ти ме чака...

 

И не зная къде свършват релсите,

сляп стрелочник е само сърцето

и хвърчи в коловоза небесен

моят устрем – почти самолетно...

 

Прелетявам земи, по инерция,

и животи - дано да ме чакаш -

тракат мигове,  няма траверси -

пее мъжки  душата на влака...

 

 

 

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??