Семафорът на любовта
Във душата ми светна семафор,
влакът литна със писък в мечтите
към далечните мислени гари,
построени в звезди от очите ти...
И изчезват безброй мимолетия,
като сенки изгубени в мрака -
все пътувам в тунел от куплети,
а отсреща смехът ти ме чака...
И не зная къде свършват релсите,
сляп стрелочник е само сърцето
и хвърчи в коловоза небесен
моят устрем – почти самолетно...
Прелетявам земи, по инерция,
и животи - дано да ме чакаш -
тракат мигове, няма траверси -
пее мъжки душата на влака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Стани
