Във душата ми светна семафор,
влакът литна със писък в мечтите
към далечните мислени гари,
построени в звезди от очите ти...
И изчезват безброй мимолетия,
като сенки изгубени в мрака -
все пътувам в тунел от куплети,
а отсреща смехът ти ме чака...
И не зная къде свършват релсите,
сляп стрелочник е само сърцето
и хвърчи в коловоза небесен
моят устрем – почти самолетно... ...