Nov 11, 2011, 8:54 PM

Семафорът на любовта

  Poetry » Love
825 0 23

 

Във душата ми светна  семафор,

влакът литна със писък в мечтите

към  далечните мислени  гари,

построени в звезди от очите ти...

 

И изчезват безброй  мимолетия,

като сенки изгубени  в мрака -

все  пътувам  в тунел от куплети,

а отсреща смехът ти ме чака...

 

И не зная къде свършват релсите,

сляп стрелочник е само сърцето

и хвърчи в коловоза небесен

моят устрем – почти самолетно...

 

Прелетявам земи, по инерция,

и животи - дано да ме чакаш -

тракат мигове,  няма траверси -

пее мъжки  душата на влака...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...