26 сент. 2010 г., 17:27

Септемврийски дъжд

1.7K 0 43


Град от кестени

върху сухите листа.

Икебана в парка.


* * *

Мълния в мрака.

Отеква в душата

далечен тътен...


* * *

Броди утрото

под дъжда на листата.

Шепот на есен...




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Мариана, това че не пишеш стихове, съвсем не означава, че не си поет по душа!
  • Аз съм фотографне съм нито поет ,нито литературен критик за да правя анализи...но ще кажа едно:Ти докосна душата ми!Благодаря ти!!!
    Поздрави сърдечни за таланта ти!!!
  • Прекрасни са!!!

    Ho TOBA:

    Мълния в мрака.
    Отеква в душата
    далечен тътен...

    ми е вече любимо!!!
    ((( )))
  • есенни стъпки
    в шепота на листата
    тихо се скриват

    *
    тъжно и нежно, много красиво
    звучи твоята есен, мила Вилдан...чудни са.
  • Красотички!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....