7 мар. 2009 г., 20:19

Сезон на самотата 

  Поэзия
758 0 8

Някак си студено е в дома ми,
дори когато огънят гори.
Усещам студа дори в съня ми
и топлото одеялце не ме стопля дори!

Сезонът на самотата пак настъпи,
най-омразните ми месеци в годината!
Любовта на студа място отстъпи,
студено е дори пред камината.

Сама съм аз, сами са всички,
в меланхолия онесен е светът!
Тихо е! Плаша се от тишината.
Мрачно е! Черен е и денят.

Защо ли пак е сезонът на самотата?
Ах, как искам Земята да не се върти.
Звездите няма ги - самотна е Луната.
Мечтите няма ги! Ще се върнат ли? Надали!

Поглеждам през прозорчето си
и що да видя! Всичко по старо си върви.
Не е сезон на самотата, а е лято,
просто до мен не си вече ти...

© Ванеса Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??