7 mar 2009, 20:19

Сезон на самотата

  Poesía
1K 0 8

Някак си студено е в дома ми,
дори когато огънят гори.
Усещам студа дори в съня ми
и топлото одеялце не ме стопля дори!

Сезонът на самотата пак настъпи,
най-омразните ми месеци в годината!
Любовта на студа място отстъпи,
студено е дори пред камината.

Сама съм аз, сами са всички,
в меланхолия онесен е светът!
Тихо е! Плаша се от тишината.
Мрачно е! Черен е и денят.

Защо ли пак е сезонът на самотата?
Ах, как искам Земята да не се върти.
Звездите няма ги - самотна е Луната.
Мечтите няма ги! Ще се върнат ли? Надали!

Поглеждам през прозорчето си
и що да видя! Всичко по старо си върви.
Не е сезон на самотата, а е лято,
просто до мен не си вече ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! И при мен сега настъпи този сезон. Дано успеем да преодолеем самотата?! Поздрави!
  • Така е...без него...всичко е самота...много хубав стих =)
  • Страхотно е, Ванеса! (чак на мен ми стана студено
  • Което не ни убива, ни прави по- силни!!!
    Честит празник!!!
  • Благодаря,че се отбихте при мен Честит 8-ми март дами!Желая ви весело изкарване на празника

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...