7.03.2009 г., 20:19

Сезон на самотата

1K 0 8

Някак си студено е в дома ми,
дори когато огънят гори.
Усещам студа дори в съня ми
и топлото одеялце не ме стопля дори!

Сезонът на самотата пак настъпи,
най-омразните ми месеци в годината!
Любовта на студа място отстъпи,
студено е дори пред камината.

Сама съм аз, сами са всички,
в меланхолия онесен е светът!
Тихо е! Плаша се от тишината.
Мрачно е! Черен е и денят.

Защо ли пак е сезонът на самотата?
Ах, как искам Земята да не се върти.
Звездите няма ги - самотна е Луната.
Мечтите няма ги! Ще се върнат ли? Надали!

Поглеждам през прозорчето си
и що да видя! Всичко по старо си върви.
Не е сезон на самотата, а е лято,
просто до мен не си вече ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! И при мен сега настъпи този сезон. Дано успеем да преодолеем самотата?! Поздрави!
  • Така е...без него...всичко е самота...много хубав стих =)
  • Страхотно е, Ванеса! (чак на мен ми стана студено
  • Което не ни убива, ни прави по- силни!!!
    Честит празник!!!
  • Благодаря,че се отбихте при мен Честит 8-ми март дами!Желая ви весело изкарване на празника

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...