Мътни води, дъждовна Есен,

капещи мечти и заглъхваща песен,

поглед, замечтан към простора отвъден,

мисли и блянове за повея бъден.

Кристални сълзи, смесени с дъжда,

тихо прокрадва се лъч светлина.

Спомени древни в Есен дъждовна,

шепоти напевни, мелодия тъжовна.

В топла палитра - ледена ласка,

шепотът нечий пак ме стряска

и молитва тиха към небето полита -

идва надежда и пак тъй отлита,

сила дарява  и в огледална роса

сълзи налива с невидима ръка.

Капки от въздишка на душата -

в спомена стар таи се искрата.

О, Есен дъждовна - ефирна самодива,

от Магия ли Елфическа

мъдростта ти извира?

Капчици студени по кората се стичат

и прахта от нея потайно отвличат,

от корицата вехта от на Живота мойта книга

дъхът ветрен прахта отмива -

всяка дума от листите жълти попива.

Ах, пак спомени стари, нявга от преди

пилеят пепелта си в дъждовните дни.

Скрита в корона дървесна, сред тлееща уханна трева,

тиха, потайна и дивна, полегнала е мълчаливо Есента.

Ах, Есен дъждовна, приспивна и дъждовна Есен -

куплет благозвучен от старинна песен,

що дочувам на съзнанието в дебрите с глухия зов

на речта забравена и гласа от рог за лов,

и лети редом с тях, на света мой скрит дава своя покров.