6 апр. 2018 г., 00:07

Сезони

634 0 0

Над хълмове и над поля –

дъжд вали,

есенна позлата

слиза над града.

 

Бяла – зимата пристига

с усмивка -–

от кристалче лед.

Бели – вихрите напират –

търсят моето сърце.

 

Сгушено във топла дрямка,

моето сърце тупти,

сънува лятна полусянка

под жарки, палещи лъчи.

 

Сънува и мечтае

прохладата на летен ден,

ромона игрив 

на пролетни води,

ухание на рози 

и щастието – разпиляно,

на вятъра в косите ми.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...