Apr 6, 2018, 12:07 AM

Сезони

630 0 0

Над хълмове и над поля –

дъжд вали,

есенна позлата

слиза над града.

 

Бяла – зимата пристига

с усмивка -–

от кристалче лед.

Бели – вихрите напират –

търсят моето сърце.

 

Сгушено във топла дрямка,

моето сърце тупти,

сънува лятна полусянка

под жарки, палещи лъчи.

 

Сънува и мечтае

прохладата на летен ден,

ромона игрив 

на пролетни води,

ухание на рози 

и щастието – разпиляно,

на вятъра в косите ми.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...