Apr 6, 2018, 12:07 AM

Сезони

631 0 0

Над хълмове и над поля –

дъжд вали,

есенна позлата

слиза над града.

 

Бяла – зимата пристига

с усмивка -–

от кристалче лед.

Бели – вихрите напират –

търсят моето сърце.

 

Сгушено във топла дрямка,

моето сърце тупти,

сънува лятна полусянка

под жарки, палещи лъчи.

 

Сънува и мечтае

прохладата на летен ден,

ромона игрив 

на пролетни води,

ухание на рози 

и щастието – разпиляно,

на вятъра в косите ми.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...