Сезони

6.04.2018 г., 0:07 ч.

Поезия » Свободен стих

362 0 0

Над хълмове и над поля –

дъжд вали,

есенна позлата

слиза над града.

Бяла – зимата пристига

с усмивка -–

от кристалче лед.

Бели – вихрите напират –

търсят моето сърце.

Сгушено във топла дрямка,

моето сърце тупти,

сънува лятна полусянка

под жарки, палещи лъчи.

Сънува и мечтае

прохладата на летен ден,

ромона игрив

на пролетни води,

ухание на рози

и щастието – разпиляно,

на вятъра в косите ми.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.