Сезони
635
0
0
Над хълмове и над поля –
дъжд вали,
есенна позлата
слиза над града.
Бяла – зимата пристига
с усмивка -–
от кристалче лед.
Бели – вихрите напират –
търсят моето сърце.
Сгушено във топла дрямка,
моето сърце тупти,
сънува лятна полусянка
под жарки, палещи лъчи.
Сънува и мечтае
прохладата на летен ден,
ромона игрив
на пролетни води,
ухание на рози
и щастието – разпиляно,
на вятъра в косите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Николова Всички права запазени
