Затули се слънцето някъде,

---

 останах отново сама,

---

заминаха с него и чайките

---

 и топлата нощна тъма.

---

 Страшно надвиснаха облаци -

---

 черни, огромни и зли,

---

а над полета и покриви

---

спускат се грозни мъгли.

---

 И ти си отиде със слънцето,

---

 след тебе остана тъга,

---

 носталгия, болка в сърцето,

---

 даже вече не пишеш писма.

---

 Не, не съм ти омръзнала още,

---

 имам място във твойто сърце,

---

 но съм сигурна в туй само нощем -

---

 сам-сама и с албум във ръце.

---

 Споменът тихо открехва вратата

---

 и се вмъква в стаята кротко при мен

---

 и морето започва играта си

---

 и денят става благ, озарен.

---

 После нежно ме будиш с целувка

---

 и приспиваш ме нощем във страст,

---

 като птица, разстлала крилата си

---

 над дечицата свои във мраз.

---

 Топлината от обич разгръща се

---

 в пелена от любов и тъга

---

 и обвива ме - ето я, връща се!

---

 Искрицата стопли леда...

---

 Ала спомена открехва вратата,

---

 дваж по-кротко напуска сега,

---

 само той ми остана след слънцето

---

 да гори и топи пак леда.

---

 И ти си сезон като лятото...

---

 Едва пристигнало, бърза то да си върви.

---

 Върви си! Нямам сили да спирам и времето,

---

 но нали знаеш - сезоните сменят се

---

 и скоро лятото пак ще цъфти...